Развой на старобългарските чинопоследования за встъпване в монашество през Х - ХVІІІ

Съвременната богословска наука твърди, че нравствено-практическата активност на хората е подтиквана от изискванията и заповедите на определени идеали. Обикновено достигането до тези идеали включва аскеза – целенасочено усъвършенстване в добродетелността и духовна борба за преодоляване на греха и нашите недостатъци. Християнският идеал се състои в стремеж към святост (Левит XI, 14), постигане на съвършенство в Бога (Матей V, 48), наследяване на Царството Небесно и получаване на вечен живот и спасение (Деяния II, 40; Матей XIX, 17).

Един от начините да се постигне християнският идеал е монашеството. Същността му представлява уединение с дълбока посветеност към Господа и служене на Църквата (Чифлянов 1997: 339). Според теологията всеки християнин при кръщението си обещава да служи на Бога, а истинските последователи на Христос трябва да се откажат от себе си и да спазват Божиите заповеди (Матей Х, 37-39; Матей XIX, 17-20). Това служение включва множество обществени задължения и семейни ангажименти. Православното учение гласи, че монасите, които доброволно са избрали живота извън света, дават двойно обещание за най-съвършена служба към Господа (Нестеровский 1996: 356). Понеже грехът е навлязъл чрез желанията на плътта, очите и гордостта в живота ни (Йоан II, 16), желаещите благочестие и спасение активно се отказват от светските удоволствия. Те приемат евгеническите принципи като свои житейски норми: безбрачието и девството (Матей XIX:11; Коринтяни VII:1-6), бедността (Матей XIX:16-21) , послушанието (Матей XVI:24; Марко VIII:34; Лука XIV:26).

При посвещаването си в монашество новоприетият монах тържествено полага обети за оставане в манастира до края на живота си - безбрачие с целомъдреност или девственост , послушание и нестежание — тоест невладеене върху лична собственост /Македонскаепископ Николай1977 :8/.

Според установената литургична традиция още от древни времена християните поели завинаги своето монашеско служение преминават през три степени послушничество - началото с подвизи /продължаващи три години под ръководството опитен наставник според правилата №40 &41 Трулския събор/, продължение след което идва усъвършенстването . В зависимост тези степени биват извършвани различни ритуали със специално чинопоследование – Чинопоследование за обличане расо/Расофорство/, Чинопоследование за приемане Малка схима , както Чинопоследование Велика схима .

Настоящото издание съдържа коментари текстове относно чинопоследования свръзани с вписването монaшество през период X-XVIII век.