Прабългарска ономастика

Професор Борис Симеонов (1925-1996) е бил дългогодишен преподавател по езикознание в три университета: Софийския университет „Климент Охридски", Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" и Шуменския университет „Константин Преславски". Той е водил специализирани курсове на теми като "Актуални проблеми на общото езикознание", "Увод в индоевропейското езикознание" и "Прабългарите и техният език". Научните му интереси обхващат балканското и индоевропейското езикознание, както и фонологията на българските и балканските езици. Най-забележителният принос на проф. Симеонов обаче е в областта на ономастиката. Той има над 250 научни публикации, които основно се фокусират върху прабългарската тема.

Представената монография, която не е публикувана досега, представлява първото всеобхватно изследване на прабългарските имена. В нея се анализират произходът, структурата и значението на етнонимът българи, а също така се разглежда въпросът за етническата идентичност на самите прабългари. Авторът достига до заключението, че те са били неправилно класифицирани като тюрки въз основа на ранни китайски и византийски извори. Предоставят се аргументирани етимологии за племенните названия чдар-булгар, купи-булгар, уногундури, утигури и котраги сред други. За родовите названия от Именника на българските ханове или надписи от Североизточна България като Дуло, Ерми, Укил и Кубиар предлагат нови интерпретации. Професор Симеонов предлага добре аргументирани обяснения за ханските имена Аспарух, Крум, Борис, Боян и Чавдар. Изследването включва десет географски имена с предполагаем прабългарски произход.