История на света Т.4: Империи и варвари III в.пр.н.е. - I в.от н.е.

В началото на III век пр. Хр. империята, основана от Александър Велики, е разделена между неговите наследници. На сцената излизат нови държави и започва периодът, известен като елинистичен, който приключва с възхода на Рим в източната част на Средиземно море. Докато Изтокът остава фрагментиран под управлението на противоположни монархии, в западната част доминират две основни сили: Картаген в Африка и Рим в Италия. След серия разрушителни войни Сципион побеждава при Зама (202 г.) и Картаген вече не може да оказва съпротива.

II век пр. Хр. представлява златния връх за републиканския олигархичен Рим на nobilitas; обаче обществото е разклатено от дълбока криза, която реформаторските опити на Гракхите не успяват да разрешат. През I век пр. Хр., Рим продължава своите завоевания и удвоява територията си.

Една ключова дума свързва I век пр. Хр. с I век сл. Хр.— това е императорът. За тази трансформация допринася един търпелив и умел човек – синът на божествения Цезар Октавиан (63 г.pr.Hr.-14 g.sl.Hr.), който установява „вечен мир“.

Отделните глави разглеждат различните "варварски" аспекти на класическия свят през този период: упадъкът на тракийските царства; бурният живот сред келтите; варварска Европа северно и източно от границите й; както и контрастите по африканския континент - варварската природа на Близкия Изток спрямо Далечния Изток.

Америка липсва в този том, който се фокусира върху Евразия и Африка — два свята с постоянна взаимовръзка помежду си.