Рефлексивност и социална онтология

Ако погледнете творбата “Dulle Griet” на Брьогел или антропоморфните пейзажи от Южната холандска школа, ще забележите, че при промяна на ъгъла на наблюдение или разстоянието до картината се открива нова форма сред многобройните детайли. Художници като Холбайн, Дюрер и Арчимболдо създават такива двойствени изображения, в които един образ е скрит в другия – известни са под термина анаморфози. Подобно на това, двойствената природа на социалното носи структурни прилики; вниманието необходимо за разглеждане и средствата за него (като изменение на дистанцията и зрителния ъгъл или използването на огледала и призми) имат свои паралели в начина, по който възприемаме социалното явление и промените, които то предизвиква. По аналогичен начин двете нива на изображението кореспондират с две нива в онтологията на социалното: от множеството ангажименти - описанията, класификациите и противоречията - се формират нови субекти: класове, идентичности и групи, както и различни форми на съществуване като „капитализма“ или „суверенната държава“. Целта на тази книга е да обясни как именно протича този процес.