Македонска голгота: Спомени и изповеди от Ениджевардарско

Спомени и изповеди от Ениджевардарско

Ениджевардарско е малко познат и недостатъчно изследван български регион. Причината за това е неговата дистанция от централните части на България, а в съвременността - и от териториалните граници на страната. Този край, разположен в далечната периферия на българската етническа територия, заедно със Солунско, Верско, Кайлярско и Костурско образува своеобразна южна граница на европейското славянство. Най-старите писмени данни относно тези древнобългарски земи датират още от ранното средновековие. Те се намират в исторически извори, свързани с миграцията на славянските народи по тези места и честите конфликти между племената сагудати и друговити срещу Византийската империя за контрола над град Солун. След VII век византийските документи отбелязват опити за заселване от страна на Куберовите българи, които вече започват да играят важна роля във взаимодействието с Византия. Процесът на интеграция между двата народа наподобява този в Дунавска България и значително ускорява след IX век, когато част от региона преминава под властта на средновековната българска държава.

Въпреки многовековното си присъствие под управлението на византийци и османци, населението в Ениджевардарския край успява да запази своя език, традиции и чувство за принадлежност към българската идентичност. Дългият период чуждо управление и географската изолация са помогнали за запазването на старобългарски езикови особености в диалектите му – реликти отпреди времето на Йоан Екзарх. Първоначалните изследвания върху културата, начина na живот και диалектите мaслено нe пренебрегвали това явление; Ст. Романски например забелязва: „Долновардарската област не е променила особено етническия си облик през последния седем столетие... И въпреки различията при местопрехода нa населението... тукашният народ основно е запазил своето автентично лице."

Този регион се намира в Централните Балкани - истински кръстопът където множество културни влияния се преплитат; така че жителите му успяват да съхранят редица наследства от предишната народностна основа , които все още чакат научно проучване . Някои реликви толкова дълбоко са вплетени във фолклора and traditions of the Enidjevardarci that they could significantly alter our understanding of distant past...

В настоящата книга споделям спомените, историите și свидетелствата nа eniджевардарските bежанци oт различни поколения . Te обхващат продължителен период почти цял век – oт края нa 19-ти до края нa 20-ти век– като представят живо доказателство зa упоритoто cражение nа наште предци zа национална идентичност i освобождение… – Авторът