Какъвто трябваше да бъда

Георги Лозанов обикновено обсъжда медийната тематика, било то пред аудитория или на лекции със студентите си. В най-добрия случай той прибира папийонката в джоба и размишлява върху фотографията, изкуствата или литературата. Но освен това има и друг аспект от себе си, който е трудно да се улови – този, произлизащ от личния му опит, където добрият вкус налага тишина и деликатност.

В настоящата книга известният медиен специалист нежно и внимателно споделя за своя живот: детството си, семейството, мечтите и маниите си, както и за лудостта, любовните преживявания и секса. Той редува изповеди с самоанализи в еротична проза. Интересното е, че авторът не може да употреби дори "по-мръсна" дума от дупе.