Принуда в психиатрията - емпирични данни и добра практика

Авторът е клиничен психиатър и преподавател в Катедрата по психиатрия на Медицинския университет в София. Той притежава опит в изследванията, свързани с личностната патология, зависимостите, транс-културната психиатрия, катамнезата на шизофренията, както и оценката на клинични инструменти и иновационни методи за лечение. Освен това е работил като експерт за Програмата за развитие на ООН и участва в международни организации и консорциуми по въпроси на психичното здраве. Автор е на 90 научни статии и от 2001 година ръководи проучвания в сферата на психичното здраве под егидата на Рамковите програми на ЕС. Съосновател е и член на Българската Психиатрична Асоциация.

Настоящата монография представлява уникално у нас издание и едно от малкото подобни глобално систематичен анализ относно прилагането на принудителни мерки при психиатрично лечение — тема с множество дебати, ограничени научни данни и трудности при намирането на баланс между различните интереси. В нея се извършва критичен преглед върху резултатите от българската част от международно проучване относно употребата на принуда в психiatria-та, осъществено с подкрепа от ЕС.

Получените резултати могат да бъдат използвани за формулиране здравна политика. Те предоставят информация относно обхвата, клиничните особености, предикторите и ефективността на наложението във връзка с лечението в стационарните условия.

Принудителното лечение стои срещу принципа за автономност — основната цел съвременното психиатрично обслужване. Начинът, по който се реализира принудата според етичните норми , както самото отношение към лицето с душевна болест спрямо концепцията принуда – автономност ще играят важна роля във формирането бъдещото направление na psychiatriczno obsluzhvane i realiziraneto na globalnite prioritety v oblastta na psihichnoto zdrave."