Биньо Иванов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета

Библиотека „Личности” представя чрез новата критика значими фигури от българската литература, които са оставили следа в периода на Първата (Народна) република България (1946–1990) и Втората българска република (след 1990 г.). С ясния си критически подход и стремеж към цялостност и автентичност в литературната история, поредицата очертава основите на новия канон на българската литература – набор от личности, които определят нейния дълбок смисъл.

Книгата разглежда позицията на Биньо Иванов (1939–1998) в лирическия канон на България през втората половина на ХХ век и началото на ХХI век. Неговото място е специфично – то е едновременно утвърдено, но същевременно проблематично. Утвърдено, защото показва несъмнената сила на неговата поезия; проблематично, тъй като вечният алтернативен характер на Биньо Иванов трудно се вписва в стандартните процедури за изграждане на канона. Заради това книгата не само че насочва вниманието към него като автор, но също така поставя под въпрос собствените си амбиции да го включи в канона. Биньо Иванов представлява нова литературна личност с опозиционна роля спрямо самия канон.