Мемоарите на татко Мумин

– Здравейте! – извика развълнувано мама Муминка.
– Здравей, тате! – отговори Муминтрол. – Сега със сигурност ще станеш известен.
– Наистина ли мислиш така? – попита притеснено таткото и се размърда нервно.
– След като прочетат книгата, всички ще те смятат за знаменитост – увери го настоятелно Муминтрол.
Авторът само безгрижно помаха с уши и каза:
– Вероятно!
– А какво стана след това? – запита Сниф.
– Еми... после... - промълви татко Мумин и неясно завъртя лапа си, сякаш обхващаше дома, семейството, градината, Муминската долина и всичко онова, което идва след младостта.
– После, мили деца, започна всичко - продължи мама Муминка срамежливо.
В един миг порив на вятъра разлюля верандата. Дъждът усилваше своя ритъм.
– Какво ли е да бъдеш навън в такъв дъждовен нощ? - замислено произнесе таткото…