Вътрешен космос...или сбогом на маските

Повечето от вас вероятно не познават този човек (и нямате нужда), но може би знаете някого, който му е много подобен. Той самият би се описал като политически некоректен тип – циник, упорит песимист и слаб шахматист, който никога не успява да направи правилния ход.

В един от най-великите романи и филми „Полет над кукувиче гнездо“ се разказва за подобен нещастник на име Рандъл Патрик Макмърфи. Това е дребен джебчия, осъден да прекара известно време в психиатрична болница вместо в затвор - по-леката опция. Веднага след пристигането си там той попада в остра психологическа конфронтация с безмилостната старша сестра на отделението, която управлява пациентите със строг контрол и манипулации.

В ключов момент Макмърфи залага на играта с комар, че ще изтръгне мраморния панел на душа в банята – тежащ около 200 килограма. Изглежда невъзможно, но той все пак пробва и разбира се не успява; при това казва една от най-забележителните фрази: „Но поне опитах!“. С тази реплика почти произнася присъдата над малодушните пациенти, които са изплашени от старата сестра и системата, която ги унижава ежедневно... Но те послушно приемат всичко без протест.

Историята служи като блестяща алегория за страха и свободата; показвайки онези, които рискуват и тези, които тихо търпят без да действат.

Системата в психиатри чната институция представлява микрокосмос на обществото днес. Там авторитарни структури контролират индивидите чрез сложни методи с садистичен оттенък. Индианският лидер сред пациентите сравнява тези организации с комбайн – символизиращ механичното управление на хората. Комбайнът поглъща хората и после ги изплюва... Оформени до стандартния вид; точно както става с Макмърфи… Неговият бунт срещу системата завършва трагично с лоботомия и смърт.

Така изглежда светът около вас – система която ви поставя под натиск. Това е Комбайнът , който непрекъснато обработва хората според удобството им или недостатъчността им.

Лично аз виждам образа на Макмърфи като символ на човешкия дух: неподправен шмекер със силно чувство за хумор — състрадателен човек невъзможност обаче да причинява зло. Можете да го наречете какво ли не "неправилен", но той остава верният себе си независимо от обстоятелствата — можете да го задушавате или тормозите колкото искате; само духът му остава непоклатим.

Посветих книгата си на всички затворници — напомняйки им кои са истински те — надеждата за освобождение винаги съществува щом настъпи амнистия. Не се тревожете прекалено много—играйте картите си докато гледате плакатите по стените! Аз просто оставям бележки върху стената…

Книгата ми цели невъзможното: да открие значението на човешкото съществуване—какво представляват Космосът? Какъв е човекът? Има ли Бог? Душа? Край ли има всичко? Защо сме тук? Какви са тайните ни планетари ? Страх ли ще преобладае реалността?

Както инатливият Макмърфи се опитвал толкова пъти въпреки очевидната трудност—опити ме правя!