"Убий българина!"

В предисловието авторът споделя: "На първо място, дали тази книга е роман? Признавам, че не мога да определя точно нейния жанр. Но разсъждавам така: всеки истински роман представлява човешка история. А истинската история на човечеството е един роман - най-голямият, най-страшният и най-красивият. Затова това е романът на моя живот - автобиографичен, малко исторически, доста политически и твърде есейстичен."

"И така моите двама бащи почиват в софийските гробища - единият под кръст, а другият под звезда. Не съм добър син аз. Рядко ги посещавам. Малките им паметници са вече износени и покрити с прах от ТЕЦ-а. Всички около тях имат цветя, но те нямат такива дарове. Дано тези думи бъдат възприети като цвете за тях. В близост до софийските гробища се намира гората, където винаги се чуват свирещите влакове - влаковете, които пренасят хората от миналото към бъдещето. Там нашата суета непрекъснато се сблъсква."