Постмодерна информационна среда и съвременно изкуство

**ОПТИМИЗМ ЗА БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО**

Тази книга се фокусира върху анализа на съвременното изкуство в България. Една от основните й амбиции е да формулира ключови принципи, които да служат като методологична основа за ефективното функциониране на художествената система в страната. В началото авторът Евгени Велев отбелязва: „През последните тридесет години развитието на съвременното българско изкуство е затруднено поради неадекватната комуникация между творците, публиката и посредниците." По този начин той се стреми да разкрие сложността на отношенията между актуалното изкуство и обществото днес.

Авторът предлага интересни практико-приложни стратегии, които могат да подобрят институционалния модел на изкуството у нас. Тези предложения са разнообразни и включват необходимостта от промяна в инфраструктурата на художествения живот; установяване на баланс между формални и неформални процеси; профилиране на системата за съвременно изкуство с цел изграждане на регулирани механизми за реализиране на конкретни художествени инициативи; разработване на организационен модел за стратегическо планиране с оглед устойчиво функциониране; както и внедряване на концептуално-структурен подход за осигуряване стабилна институционална среда за развитие в областта визуално-пластичните искусства.

Предвижда се също така разработването на всеобхватна концепция за запазване и защита наследството от съвременното изобразително изкуство, а също така строежът на модерен многофункционален национален център за новаторски артистични проявления.

Необходимостта от тези реформи е ясна, а Евгени Велев има оптимистично виждане относно възможностите за усъвършенстване институциите зад съвременото ни искусство. По този начин той представя уникална теория относно бъдещето му. Научният труд е ценен именно защото анализира различни национални модели за развитие и търси специфичния български контекст сред тях. Изкуството винаги носи социален аспект, който трябва да бъде положителен към иновациите в творчеството, особено когато говорим о системата зад модерното българско творчество - тя не може просто да остане неопределена през периода наречен "преход".

Книгата представлява полезно четиво не само для всички заинтересовани от развитието na современного искусства но также za културно-образователните посредници между различните социални групи , както και für diejenigen die nach оригинални und unerwarteten Perspektiven zu diesem Kunst suchen.

Професор д-р Свилен Стефанов