На изток към Индия с 15 км/ч

Вятър. Гъста, настъпваща стена, която се приближава към мен. Удря ме и ме разклаща с поривите си. Раздразнен от камионите и автобусите, които минават без да ми обърнат внимание, вятърът постепенно успокоява своето клатушкане и криволичене. През последните месеци сме станали близки приятели. Понякога ми оказва помощ, тласкайки ме напред; друг път ме избутва назад или създава усещането за застой в движението ми. Сякаш ни наблюдава – играем на надхитряне помежду си, но всъщност двамата сме свързани единствено чрез движението. Ние сме едно цяло. Чувствам как ми шепти през дупките на каската си; нежността му е като тази на любим човек сред горещото време около мен. Тропическа атмосфера – въздухът е тежък и влажен, а всеки полъх носи прохлада и облекчение от жегата.

Пътувам из Индия, където животът бушува буквално и динамиката позволява да забележиш даже невидимите нюанси на ежедневието. Всяка секунда ставам свидетел как Бог рисува пред очите ми с палитра и четка в ръце. Аз самият съм част от това произведение – чувствам се като новосъздадена картина с още мокра боя върху себе си. Докато се движа оставям цветни следи по платното на твореца.

В един миг сърцето ми изпитва радост и болка едновременно - състрадание към света около мен! Аз съм тук: пътувам за теб; пътувам за да бъдеш до мен; пътувам за среща с теб; пътувам обратно при теб отново.