Нима това е човек

Когато става въпрос за нацистките лагери на смъртта, изглежда, че всяка книга се затруднява да улови истинската им същност. Въпреки това, дълбочината и стремежът към размисъл в разказа на Примо Леви превръщат неговите мемоари в продължителен бестселър. Тази творба е преведена на седемнадесет езика, а българският вариант произлиза от тринадесето италианско издание. Основните герои не са самите факти, а хората с различни нива на човечност или по-скоро - човекоподобие. Затова посланието му достига до читателя по един трогателен начин – като завещание, а не като призив за мъст:
„Заповед са тези мои думи; запечатайте ги в сърцата си...“
С този призив писателят-мъченик желае да предаде нашата надежда и вяра, които никога не го напускат. Най-вече той ни насочва да помним съдбата на милиони невинни жертви и да почитаме тяхната памет. Освен това ни подканя със знанията от онези тъмни времена да защитим настоящите си свободи, родени от техния безкраен страдалчески опит.