Всякакви истории

„Всякакви истории“ обогатява знанията на читателя, връщайки го към далечни векове и предоставя множество поводи за размисъл. Пъстрият калейдоскоп на Клавдий Елиан ни напомня, че няма нищо ново под слънцето, но същевременно акцентира върху основната заповед за достойно живеене: „Бъди човек!“ Начинът, по който Елиан пише история, се отличава от този на неговите съвременници. За него историите на обществото и природата представляват истинска съкровищница с впечатляващи примери както за поука, така и за развлечение на читателите. Затова книгата е изпълнена с примери от различни области на познанието – забележителни събития и случки от живота на елините, персите и индусите; интересни анекдоти; любопитни етимологии; описания на места, нрави и обичаи. Стилът му привлича вниманието със своята необичайна форма. Това го отличава от другите представители на т.нар. „втора софистика“, които строго следват традицията установена от класическите историци като Херодот, Ксенофонт и Тукидид. Времето не само не намалява стойността на творбата му, а дори й придава допълнително значение. Докато в неговото време тя може да е била просто един от многото енциклопедични сборници, днес „Всякакви истории“ остава уникален пример за софистична литература с огромен образователен заряд.

За Клавдий Елиан се знае много малко; той е римлянин писал гръцки език и годините му не са точно известни. Освен няколко редки споменавания в собствените си произведения, изследователите разполагат само с две свидетелства – едното е от писателя Флавий Филострат (съвременник) , а другото – бележка в византийския речник "Суда", която казва: „Елиан – роден в италийския град Пренеста, жрец и софист наречен Клавдий Сладкодумния или Сладкогласния“. Според Филострат в своето произведение „Животописи на софисти“, въпреки че бил римлянин , Елиан владеел аттическия диалект толкова добре колкото самородните атиняни . Отбелязано е още , че той не вярвал нито веднага доволство нито величие когато го наричали софист - никога не проявявал гордост . Разбирайки ограниченията си като оратор , решава да започне да пише което води до прослава . Според информацията у Филострат Eлиян живее над 60 години без деца през края II-ри век до първата половина III-ти век . Интересният кръг тематики характеризира времевия период .