Подвигът на Мара Бунева

На 13 януари 1928 година, в Скопие, край стария мост на река Вардар, смелата българка Мара Бунева убива сръбския злодей Велимир Прелич. Той е известен със своите жестокости и мъчения над беззащитното население в района на Вардар, като тези зверства са насочени основно срещу поробените българи с цел да се реализира вековната мечта на сръбските потисници – да не остане нито един българин в сръбската част на Македония.

След атентата, за да избегне арест от страна на сръбските изверги, Мара Бунева насочва оръжето към себе си и прави опит за самоубийство. Тя добре знае какви варварства могат да й причинят. Няколко часа по-късно тя умира от получените рани и тялото й остава неизвестно къде. Вероятно сърбите са се страхували дори от нейния труп и са искали да предотвратят възможността гробът й да стане свещено място за поклонение сред поробените българи.

През 1941 година, след краткото освобождение от сръбското владичество, жителите на Скопие поставят паметна плоча на мястото на покушението в чест на тяхната героиня, която пожертвала живота си за свободата.

Обаче след 1944 година тази плоча е разрушена от палачите свързани с Коминтерна. Това унищожаване продължава до днешни дни - всеки новопостроен мемориал посветен на Мара Бунева става жертва на типичните варварски действия спрямо всичко българско в Македония.

За нас като народ подвигът на Мара Бунева заслужава величествен паметник. Затова публикуваме тази книга – за да бъде запомнена саможертвата й и ужасните деяния извършени от сърби́те; освен това трябва всички ние осъзнаем как систематично се унищожава българската култура по тези места.

Искаме този акт чрез нашето признание към Мара Бунева – символизираща борба за свобода – да живее завинаги в съзнанието ни като най-значимият знак благодарност към нейната жертва...
Никола Григоров