Бяла като мляко, червена като кръв

Роден съм в деня, когато започва учебната година, и израснах само за двеста дни. Лео е на ръба на зрялостта. Той обожава футбола, своята китара и гонките с мотопеди. За него учителите са "защитен вид", от който се надява да се освободи завинаги. Когато новият преподавател по история и философия пристига, Лео го посреща с недоверие. Но този млад учител се отличава от останалите – неговият нестандартен подход вдъхновява учениците да бъдат автентични и да следват мечтите си.

Лео има една такава мечта – Беатриче. Освен нея, той притежава реалност - Силвия, която е надеждна и спокойна, но в същото време по-близка и затова понякога трудно забележима. Когато научава, че Беатриче страда от неизлечима болест, Лео трябва бързо да докаже любовта си в краткия период, който съдбата му предоставя; необходимо е да порасне и осъзнае истината: мечтите никога не умират.

С драматизма и поетичността си този роман за нежните чувства на младежката възраст пленява читателя подобно на световния хит „Любовна история” или култовия филм „Обществото на мъртвите поети”.