Династията на Срацимировци

Преди османското завоевание, Югоизточна Европа представлява само бледа сянка на своето предишно величие – съставена е от малки държавици, управлявани единствено чрез интриги, алчност и предателства. В този период на политическата арена се появява една фамилия, която ще напише последните славни глави от историята на тази угасваща епоха. Бързият успех и триумфът на Дома на Срацимировци, последвани от още по-бързия му крах, символизират известната прекъснатост в историческото развитие на България – неестественият и парадоксален характер на българската съдба, характеризираща се с кратки моменти на величие между дълги периоди на мрак. Петър Николов-Зиков разказва именно за властта и амбициите, любовта и ненавистта, възходите и паденията в своя труд, проследявайки историята от самото начало до трагичния край на династията. Дори след него споменът за миналото величие остава жив в умовете и сърцата на бъдещите поколения, заедно с надеждата че след най-тъмната нощ винаги идва нов ден.