Една история на Рая Том I: Градината на насладите

Християнството дълго време е възприемало Земния рай като реалност от историята. Съчетавяйки разказа от "Битие" с наследството на античната култура, то е създало идеята за градината на удоволствията – комбинация между красотите на Златния век и Блажените острови. Тази представа за Земния рай е вдъхновявала нашите предци; през вековете църковните учени са се чудели какъв ръст са имали Адам и Ева, как прекарвали времето си, дали управлявали животните и какъв бил техният сексуален живот.

През Средновековието се вярвало, че Земният рай, макар недостъпен за хората, се намира някъде в Изтока, но по-късно тези представи били забравени. Някои започнали да търсят фантастични места отвъд океаните, наподобяващи Едемската градина - така настъпили географските открития. Други пък изпаднали в меланхолия по изчезналия Златен век и загубения рай – това било един от аспектите на Ренесанса. Учените от 16-ти и 17-ти век опитвали да определят местоположението на „градината на насладите“, където Бог я е създал...

Но след появата на доказателствата за еволюцията те започнали да осъзнават, че началото на човешката цивилизация вероятно не било толкова впечатляващо. Загубила се една мечта и мрачният образ на Бога — гневен наказател — също избледнявал: ако човекът произлиза от еволюцията, едва ли Бог ще го наказва строго за неговото прегрешение.