Снимам, следователно живея

Интервюта, беседи, разкрития и размисли за времето, изкуствата, моралните въпроси и човешката същност – това представлява основната структура на уникалната автобиография на един от пионерите в модерното кино. Започвайки с принципите и естетиката на неореализма, Микеланджело Антониони (1912–2007) достига до нови дълбини в психологическото проучване на личния свят, „болестта на чувствата“, както и темите за отчуждение и самота. Той разглежда кризите пред индивидите в контекста на бурните политически и социални промени през второто полувреме на XX век. Такъв динамичен фон налага необходимостта от иновации във формата, подхода към сюжета и кадрите, актьорската игра, техниката и цветовете; нуждата от нов синтез между различните изкуства и обновена творческа философия. Антониони става олицетворение на тези идеи чрез своите екранни персонажи. От филмите Хроника на една любов до Забриски Пойнт или Фотоувеличение той извървява значителен път към най-впечатляващите примери за интелектуално кино, които вече са се утвърдили като класика.

С течение на времето всеки негов следващ проект и всяко искрено признание рисуват пред читателя ярък портрет на режисьора - човек за когото киното е форма на комуникация, откровение, съдба и начин да живее.