Архиерейски литургични одежди от средновизантийския период

През XX век в България при различни археологически разкопки са били откривани текстилни материали. За съжаление, информацията от около шест обекта е предимно констативна и не съдържа много детайли. Това се дължи на малкото количество тъкани, които са намерени, както и на тяхната нетрайност поради органичния им произход.

През 1962 година в Кърджали бяха разкрити останките на средновековна църква с частично запазена стенопис. При разкопките между 1985 и 1988 г. на манастирския комплекс около храма археолозите откриха фрагментирана мраморна плоча, която вероятно е покривала важен гроб. Предложението за свързване на този християнски комплекс със средновековното епископство Ахридос, местоположението на новооткрития гроб в църквата и находката на парчета от сърмена тъкан в близка гробница провокираха написването на тази книга.

Натрупаният опит позволява да бъдат проучени тъканите от кърджалийската църква. Оказа се, че тези текстилни материали имат голямо значение след идентифицирането им като литургични одежди за архиереи, представляващи почти пълен комплект. Значимостта им се увеличава още повече след установяването им към периода на средновизантийската култура. Най-старите запазени православни богослужебни одежди по Балканите датират от втората половина на XIV до XV век и включват отделни части от облеклото. Везбата върху новооткритите литургични дрехи впечатлява с изключително качество; рядко срещаната красота добавя допълнителна стойност към находката именно защото това време е известно със своето техническо и художествено усъвършенстване в приложните изкуства – тук попадат както копринените платове, така и самата бродерия.