Работата за мен е забавление

„Работата за мен е забавление“ предлага уникален поглед върху ключовите моменти от кариерата на Уорън Бъфет в бизнеса. Първото споменаване на името му датира от 1966 г., когато случайно го включих в статия, посветена на Алфред Уинслоу Джоунс, и дори написах „Бъфет“ с грешка. Трябва да призная, че през 1966 г., извън Омаха – където някои инвеститори знаеха за него благодарение на успехите си – той не беше познат. В началото на 80-те години все още оставаше незабелязан. Когато през 1983 г. списание „Форчън“ ангажира Андрю Тобиас да напише статия относно писмата на Бъфет до акционерите, самият Тобиас не беше чувал за него. Частта от книгата, която започва с моя биографичен очерк „Уорън Бъфет: Поглед отвътре“, описва как той овладява нова професия - бизнес мениджмънт след първата си като инвеститор и как трансформира „Бъркшър Хатауей“ в значима сила сред корпоративна Америка. Много малко хора са запознати с бързината, с която се развива компанията му; когато Уорън поема контрола над нея през 1965 г., тя представлява текстилна фабрика в Нова Англия и е твърде малка, за да попадне в класацията на „Форчън 500“. Но само след десетилетия, през 2011 г., вече е номер седем сред тях! И всичко това става в рамките на един активен живот! Процесът по съставяне на тази книга бе продължително и трудно пътуване из цялата ми кариера във „Форчън“, започнала през 1954 г., но повече никога не допуснах грешки при изписването му. По-важното обаче е, че този процес служи като широкообхватно и възнаграждаващо напомняне за инвестиционния и предприемаческия талант на Бъфет, неговата креативност и последователността във мисленето му. Приятелят на известния писател Уилям Бъкли казал нещо важно за него – а именно аз ще използвам тези думи: както “Форчън”, така и аз сме щастливи да бъдем част от живота й към момента, когато той стана такъв лидер.

Керъл Лумис