Паметки за писатели

След неотдавнашната публикация на документалната книга „Малък прозорец в ,,Голямата къща", Марин Христозов представя пред читателите своето ново произведение „Паметки за български писатели". Тази книга също е документална и е резултат от дългогодишния опит на журналиста и публициста, който е работил в различни редакции и медии. Забелязвам, че терминът "медии" се употребява все по-често сред хората, с които общувам, независимо от произхода му. Но заглавието на книгата – „Паметки за български писатели" – звучи много приятно. Не става въпрос за спомени или портрети, а именно за паметки: мигновени впечатления от срещи или асоциации свързани с личността и творчеството на авторите, към които Христозов изпитва уважение и почти възрожденско чувство.

В книгата са включени имената на сто седемдесет и четирима писатели. Чудя се дали толкова много автори някога са имали възможност да се срещнат лично и открито да обсъдят помежду си мнението си един за друг. В текста могат да бъдат видяни както техните думи, така и размисли относно тях самите. С благоговение към литературата Христозов ни показва всяко име със специален акцент върху ежедневния живот на автора, което допринася още повече за неговото величие.

Чрез отделни произведения или записани мисли той проследява пътя обратно към живота - мястото откъдето те идват чрез своите книги. По този начин той изразява мъдростта: когато растеш нагоре може би слизаш надолу; когато слизаш може би всъщност напредваш нагоре. Именно в това непрекъснато движение между стъпалата на живота и творчеството Марин улови значими моменти от съдбите на тези писатели.

Той поднася информацията не просто добросъвестно (термин, който не харесвам особено), а с усет към художественото слово – стремейки се да пресъздаде истинската същност на авторите без формализъм или бюрократичност.

Книгата обединява писатели от различни поколения с разнообразни стилове и политически убеждения - факт очевиден само при един поглед върху нейното съдържание. Интересно ми е как всички тези разделени поради множество причини личности намират общ дом през трудните времена в страниците й; те са призвани да покажат колко близки са като майстори словотворци под едно небосвод.

Както казва поетът: "Лист отбрулен, кой знай де го вятърът отвея..." Книга след книга добавяте нови листа към вечнозеленото дърво на българската литература - вчерашна, настояща and бъдеща – послание отправено от автора „Паметки за български писатели".

Стефан ПОПТОНЕВ