Живият ум. Фокусиран към решения шахмат

Книгата „Живият ум. Фокусиран към решения шахмат“ представя психологически метод, който усилва игровите стратегии чрез вътрешна реч и способности за визуализация. Авторът, психиатър и психотерапевт, прилага този подход в консултациите с Веселин Топалов по време на мачовете му срещу Гата Камски (София, 2009) и Вишванатан Ананд за Световната титла (София, 2010), като анализира психологическите аспекти на шахматната игра.

В книгата се разглеждат примери от литературата, в които известни шахматисти разкриват своята вътрешна реч при търсенето на решение.

Авторът установява, че информацията преминава през аудио-визуален цикъл: играчът си представя желаната позиция като цел и търси ходове до нея като средство; решението формулира словесно като връзка между целта и средството. Грешки в стила възникват, когато ходовете са обяснени теоретично без конкретна цел. Разликата между теоретичните обяснения и прагматичното мислене е формулирана от автора под принципа на дихотомия между решенията и обясненията; той предоставя сложни и опростени примери за по-добро разбиране от страна на читателите със основни познания по шахмат.

Според принципа на дихотомия развитието на шахматната теория и умения настъпва при преходи от спекулативно към прагматично мислене, следвайки исторически процеси за създаване на нови системи за вземане на решения - терминология наречена солуциогенезис (от латинското "solve" – решавам и гръцкото "genesis" – раждане). Установено е също така, че съвременната партия напредва от сложни позиции към прости равновесия с промяната във конструктивния узел на позицията. Това понятие улеснява управлението на партията чрез единство между структура та й функция в игровата система.

***

Д-р Владимир Бостанджиев (роден през 1960 г., семеен) завършил медицина през 1986 г., работи като психиатър-психотерапевт.

В произведенията си „Езикът, който лекува“ (УИ „Св. Кл. Охридски“, 1997; ИК „Кибеа“, 1998-2009), „Психотерапия на игра и реалност“ (К-Реклама, 2003; ИК „Кибеа“, 2009) както и в “Живият ум” (ИК “Кибеа”, 2010), той описва своя опит в самостоятелна терапевтична система наречена терапия чрез решения (термин използван първо през 2003 г.). Анализира психологията зад вземането na решения както в контекста нa психотерапияtа така i шaхмaтната игрa , внедрявайки изграден от него принцип относно дихотомияta междy рeшeнияte y oбяснeниятa(публикуван пръв път през 2009 г.). Според него спецификата n a концептуалното мислене води до различни поведенчески стилове спрямо определени цели или абстрактно обяснение . През година та нa двайсетo три хиляди трета доктор Бостанджиев разработva нов подход към rешенияta , според който обществото , знанието & личността eволюирa c универсален механизъм зa образуване н a нов тип системu зa вземане n а рещения . Обичайното схващане предполага заменяне ан вечните парадигми /объяснений/. За тази концепция авторът въвежда термина солуциогенезис през две хиляди девета година."