Първостроителите на българската държавност

Книгата „Първостроителите на българската държавност“ предоставя задълбочен и обширен анализ на периода между 619 и 716 г., когато се формират основите на българската държава. Това е време на динамично развитие, в което се реализира концепцията за българска държавност. Професор Атанасов акцентира върху значимата тривековна предистория, която подготвя разглеждания период. Едно от големите достойнства на труда е богатият визуален материал, включващ множество илюстрации и снимки, както и цитати от исторически източници и обширна библиография.

В „Първостроителите на българската държавност“ читателят ще намери новаторски информация и синтезирани анализи относно ранните ни ханове. Той ще осъзнае колко по-богат е контекстът около нашето начало благодарение на интердисциплинарния подход към личностите и събитията, който комбинира последните археологични находки от Волга до Италия с ново тълкуване на писмените документи, актуализирани данни от монети и печати, стилови анализи на съкровища и архитектурни явления. Читателят със сигурност ще бъде заинтересован да научи повече за патриция Органа – чичото на Кубрат – как той поставя началото на българската държава, а дори може да открие годината при това събитие. Особено интригуващи са успехите му като кан или каган над владетелските територии покрай Днепър; начинът по който интегрира античните племена, северяните и славяните; защо Аспарух е негов пряк наследник; откъде тръгва Аспарух към Онгъла; местоположението му; както причината мирът през 681 г. да няма аналог в ромейската история? Накрая книгата разказва за Тервел – първият кесар (император) с чуждо потекло – неговия уникален дворец!

Така възниква въпросът: Били ли са всички наши основатели християнски?

Професор Георги Атанасов е роден в Алфатар, Силистренско през 1957 година. Завършил Историческия факултет във Великотърновски университет през 1982 г., той започва кариерата си като археолог в РИМ Силистра през следващата година. През 1990 г. защитава докторска дисертация посветена на скалните манастири в Добруджа от V–VI векове . Хабилитиран става доцент през 1999 г., публикувайки две важни монографии - „Инсигнии средновековните български владетели"и "Скала", а докторат получава през 2006 г. След успешното издаване na "Добруджанското деспотство" става професор след десет години работа . Автор e нa общo двeстa двадесет научнo-публикации , включително петнадесет книги and повече od четиридесет статии in реномирании списания v Германия , Русия , Австрия , Франция , Украйна , Молдова , Румъния i Чехия tягяща to hristiyanskata arheologiya u skalnite manastiri .