Бежанство и преселвания на добруджанските и таврийските българи 1913 - 1994

Книгата представя с автентични документи трагичната съдба на българите от Добруджа, които след Берлинския конгрес през 1878 г. са разделени чрез изкуствена граница и значителна част от тях остава извън пределите на свободното Отечество. Българите в Северна Добруджа остават на родните си места с надеждата за поправяне на тази несправедливост. Но настъпва опустошителната година 1913, когато Южна Добруджа е отнета от България и много хора поемат пътя към бежанството. През 1916 г. хиляди добруджанци са изпратени в лагери за принудителен труд в Молдова, където мнозина загиват. Възторгът от възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г. не успява да заличи страданията на над 60 000 българи от Северна Добруджа, които принудително напускат своите домове и се преместят в Южна Добруджа с единственото утешение да живеят вече в своя собствена държава. Книгата също така разказва за предизвикателния маршрут на таврийските българи, които пътуват от Приазовието до Златна Добруджа, движейки се с убеждението, че завръщат завинаги в земята на своите предци.