Робството и българското наказателно право

В съвременния свят акцентът в наказателното право е поставен върху защитата на индивида. Няма друга стойност, чиято защита да оправдава до такава степен прилагането на наказателни мерки. В Българския Наказателен кодекс изглежда няма основно човешко право, което да не получава защита.

Това обаче се променя, когато човекът бъде лишен от всички свои социални качества и стане просто предмет.

В настоящата монография са анализирани актуалните аспекти на робството чрез определени тенденции (като „пазарите на булки“, увеличаването на бедността и неграмотността, упадъка на моралните ценности и зависимостите с икономически или социален характер), които възникват в обществото и могат да се проявят болезнено под формата на практики, наподобяващи робство.

Подчертани са някои проблеми относно правната уредба за трафика на хора, който често бива наричан „модерното робство“. Въпреки термините използвани в Наказателния кодекс, международното право допуска разглеждане на определени форми на трафик като форма на робство. Фактът, че българският законодател по-скоро избягва този термин означава, че правните му характеристики трябва да бъдат допълнително проучени. Не можем напълно да разберем явлението трафик на хора без връзката му с концепцията за робство и свързаните с него практики.

Робството е обсъждано и като международно престъпление, инкриминирано в множество международни документи, включително Римския статут на Международния наказателен съд. Специално внимание е обърнато върху задълженията пред Република България във връзка с тези актове.

Освен това целта ми с настоящото изследване е отново да подчертая важността никое постижение от съвременната цивилизация да не се приема за окончателна истина; наказателното право следва да бъде готово за справяне с предизвикателства, които може би днес изглеждат малко вероятни, но утре могат сериозно да засегнат обществото.

Борис Велчев