История на българските книжни пари

Книгата "История на българските книжни пари" представлява първото задълбочено изследване на банкнотното обращение в България. Тя е обширен труд, богат на илюстрации с множество снимки и документи. Изданието е от съществено значение както за експертите в областта, така и за читателите, които се запознават с темата за пръв път.

Със своите 400 страници книгата включва над 350 професионално заснети цветни изображения, които точно показват лицето и обратната страна на българските банкноти. Някои от фотосите - например проектите на Алфонс Муха или Цветанка Костуркова, както и пробната банкнота от 200 лева от 1929 г., са публикувани за пръв път.

Вместо традиционен предговор авторът Костадин Н. Христов пояснява понятието нотафилия и предлага кратък речник с термини свързани с нумизматиката, което ще бъде полезно за читателите. Проучването започва с описания на паричното движение по българските земи до Освобождението през 1878 г., следвано от анализа му след този период до началото на емисионната дейност на Българската народна банка (БНБ). Авторът отделя внимание на герба на България и измененията му, подчертавайки значимостта му върху повечето банкноти.

Кристов подробно разглежда законодателството относно правото да се емитират монети и банкноти, акцентирайки най-вече върху закона от 1885 г. В хронологичния обзор той успява паралелно да представи актуалните правни рамки около практиката на БНБ при емисии.

В книгата са обсъдени всички серии banknoti – начиная със "златната", преминавайки през "златно-сребърна" до "орлов". Освен стандартните банкирувания има информация за касови бонове и държавни ценни книжа. Интерес представлява историята около банкнотата от 5000 лева наречена „Ботевка“; предоставят се детайли относно известните банкомати като “Раковски” (10 лева) и “Анхиало” (20 лева), а също така новини относно т.нар „турска емисия“ (50/100 лева).

Особено важен раздел е посветен именно na „Тракийските книжни пари“, считани сред най-редките у нас колекционерски предмети. Христов използва много исторически документи за описание какво е ставало в окупираните територии след Първата световна война.

Други важни глави разглеждат тънкостите около сръбски левове и македонски левове като част от оригиналността в проучванията им подкрепени документално.
Изключителният рядък пример 'български паунд', предназначавана для ползване в България след 1943 година също получава нужното внимание.

Допълнително произведения включват пощенски бонове , данъчнии житни бонове , военномемориални финансовы средства .
Към работатa са добавени уникални фотографии: тестови примери , различие между печатане цвят среди циркулиращими.
„История на българските книжни пари“ e истинско научнопопулярное изследване нуждная не само екземпляри но едновременно допринасящи познавательной активность всех заинтересованих сферах .

Д-р Димитър Михов членства IBNS