Хипермодерните времена

След публикуването на първата си книга „Ерата на пустотата“ (1983) и поредицата съвременни есета, като „Царството на ефимерното“ (1987), „Третата жена“ и „Вечният лукс“ (2003), които го утвърдиха в световен мащаб, френският философ Жил Липовецки сега представя новото си произведение „Хипермодерните времена“. Книгата излезе във Франция през втората половина на 2004 г. и вече е подготвена за преводи на над 18 езика, което я прави вероятен бестселър. Причините за интереса са ясни – авторът, известен със своята концепция за "парадигмата на индивидуализма", се впуска в теми като мода, лукс, трансформации в отношенията между половете и динамиката на пазара. Той обявява края на постмодерността и настъпването на “втора модерна революция”, която нарича “хипермодерност”. Това определение не е просто игра с термини или стремеж към оригиналност; то реално отразява състоянията, произтичащи от хипермодерността: новите тревоги у индивидите след постмодерността, преобладаващото влияние на пазара, ускоряващото се време и доминиращия успех. Въпреки това има завръщане към основополагающи човешки ценности. Следователно моделът по отношение хипермодерността носи оптимистично послание: човекът-консуматор открива по-дълбоки начини да осъзнае себе си в условията на хиперкултурата. Както заключава Липовецки, хипермодерността едва започва своето развитие.