Неизвестното в българската история

Книгата "Неизвестното в българската история" предлага интересна теория, според която древните българи са наследници на напредналата Причерноморска цивилизация. Доказателства за това могат да се открият във Варненския некропол. След природен катаклизъм тази цивилизация се разселва и така допринася за развитието на епохата Междуречие, създаването на Вавилон и културите в Близкия изток. Преминавайки през Средна Азия и Кавказ, тя достига до Аспаруховата България, като по този начин връща българите обратно в техния произход, където местното население - мези, траки и други групи - всъщност са свързани с тях.

Изследването обединява различни исторически проблеми и факти с цел изграждане на защитаваната теза. Авторът Добрин Денев развива идеята на американските учени Уйлям Райън и Уолтър Питман относно библейския потоп като отражение на опустошително наводнение в района около Черно море преди приблизително 7500 години вследствие от разрушаването на Босфорския провлак. Той разширява контекста чрез легендата за Атлантида от Платон и анализира как последиците от катастрофалното събитие влияят върху формирането на различни народи и тяхната култура.

Денев прилага оригинален подход към диска от Фестос с нов "библейски" превод, както и предоставя дълбочинно митологично тълкуване относно зикуратите и пирамидите като структури поддържащи небесата. Неговото разбиране включва широк спектър въпроси със значителна научна основа относно историята на Шумер, Вавилон и Асирия във връзка с произхода им влияние върху древните българи.

Добрин Денев заедно с Милош Сидоров и Димитър Димитров идентифицират Зиези – прародителя на българите – описан в "Анонимния римски хронограф" от 354 г., със шумерския Ной; той представя собствено тълкувание относно етимологията му Зиузудра. Особено внимание получава родословието н имената на месопотамските владетели; авторът обсъжда защо те са обозначени като асирийски царе в "Именника на българските канове", факт който официалната историография игнорира.

Важен аспект от труда му е опитът да осветли загадката около изчезването езика на Аспаруховите bлгарu сред славянската лексика въпреки доказаното голямо присъствие у тях както политически, така икономически след образуването na новata държава. Според него местните племена – мези, траки или илири – представляват остатъци от древночерноморските народности останали след великото бедствие; те имат близко етническо और езиково сходство спрямо завръщащите се древни българи.

Методикaта комбинира абстрактнo логическo мислене с езиков анализ при правене nа историческите събития достъпни i убедителни для читателя.