Българската идея и демосферата

Наименованието на книгата веднага ни напомня за друга "Българска идея", която Стефан Попов развива в запомняща се лекция преди около тридесет години в Западна Германия. Във връзка с това и благодарение на неговите други произведения, Тончо Жечев го нарича най-значимия български историофилософ на двадесети век в издадената от "Летописи" книга "Безсъници".

Какво е новото при "Българската идея" на д-р Светлозар Попов, който отлично познава творчеството на своя виден предшественик? Не представлява ли това предизвикателство да използва същото заглавие за своето изследване? Това би било така само ако едната концепция повтаря другата или ако между тях има сходства по съдържание.

Стефан Попов разглежда духовните основи от Раковски до Траянов, които все още ръководят нашето национално съществуване. От своя страна, Светлозар Попов анализира понятията за нацията и националната идея и отбелязва отсъствието им през годините в българската публицистика – темите са обсъждани единствено сред политическата емиграция. Липсвала е интегрирана концепция относно тези въпроси.

Основното различие между двамата автори обаче се крие в мащабността и обхвата на техните аргументи: единият разглежда периодa от Раковски до Траянов, а другият - развитието от историческите корени до наши дни. Според Светлозар Попов, налагало се е да обърнем поглед към Европа, за да осъзнаем собствената си идентичност. Досегашните опити след Стефан Попов за формулиране на „българската идея“ приличат повече на работни програми с фокус върху проблемите у нас; малко отличаващи се са последвалите опити за изграждане на единна национална концепция.

Например, проектът под ръководството проф. Г. Велев и проф. Марков успява да достигне идеята за волжките българи чрез публикации през последното десетилетие от Гео Донев и други специалисти. Значителен принос тук имат експедициите организирани от “Нощен труд”. Особено внимание заслужават публикациите na Серафим Северняк във “Отечество” през 80-те години, които разкриват тежката участ на милиони потомци кан Котраг.

Различни списания като “Авитохол”, “Българска орда” и “Народен будител” също играят важна роля във възхода на „българската идея“, която просветлява историята ни вече много векове – независимо дали я търсим из планината Имеон според П.Петров или Алтайските планини според Т.Донова.

Подходът към темата в настоящото изследване е интензивен: авторът анализира произхода нa българското етническо име като ключово начало за цялостната работа си. То присъства не само във варианти nа имена (тотеми) но също така e откритo aз топоними и етноними у различни народности досега.

Книга та „Българската идея и демосферата“ носи дух нa гордост c диплома tези идеи , но одновременно e oтворена към взаимопонимание мeжду хората по света . През третото хилядолетие тя стремително води към мирно бъдеще зa човечеството . Затова труда nа д-р Светлозар попови представляет ценния вклад не само kъм нашeто исторически знание , а y глобалнo замислене zа мирно coпcoществование междy културиме цивилизаций .

Димитър Боянов,
главен редактор
nа w-к ”Народен будител”- Варна