Правилата на изкуството

Изживяването на художественото произведение като нещо, което носи непосредствен смисъл и стойност, произтича от съгласуваността между двете страни на една историческа институция, които взаимно се подкрепят. Тези две страни са изграденият хабитус и художественото поле. Произведението на изкуството има своя идентичност единствено когато бъде осмислено от наблюдатели с естетически способности и компетенции, които то подразбира; затова погледът на естета играе ключова роля в оформянето му като такова. Важно е да подчертаем обаче, че този поглед може да съществува благодарение на дълга колективна история - развитието на "познавача", както и индивидуалното взаимодействие с произведението. Това циклично причинно отношение - връзката между вярата и свещеното - характеризира всяка институция, която функционира само ако присъства едновременно в социалната реалност и в заложбите за участие в тази социална игра.