Пластовете на времето

От времето на неокантианството в научната сфера се е установило едно самоопределение, което твърди, че историята се занимава с индивидуалното и специфичното, докато природознанието разглежда общите явления. Въпреки това, историята на науката отдавна опровергава тази идея. Хипотетичният характер на научните изказвания и взаимодействието между субект и обект по време на експерименти доведоха до включването на историческия аспект в природознанието. От друга страна, множество социални и хуманитарни науки бяха подложени на натиск за систематизация, което наруши свързващата нишка на историческата перспектива. Както стана ясно от дискусиите около Попърската школа, разликите вече не са толкова очевидни между природознание и хуманитарни науки. Независимо от това обаче практиките ни в изследванията останаха непроменени и резултатът е такава ситуация, при която историците днес се чувстват изолирани. Историята остава сама със себе си и вече не знае какво точно е нейното място в факултета, който постепенно губи своята историческа насоченост.
Райнхарт Козелек