Късметът на Бодкин

На лицето на младежа, който седеше на терасата пред хотел "Манифик" в Кан, се появи израз на срам - нещо като смутен поглед на бито куче, който ясно показваше, че англичанинът е готов да заговори френски. Гъртруд Бътъруик му беше внушила да упражнява езика си по време на ваканцията и нейното мнение бе за него толкова важно, колкото закон. Затова сега той знаеше какво следва и макар носът му да го дразнеше, каза:
- Ъъъ, гарсон...
- Мосю?
- Ъъъ... гарсон! Искам малко хартия за писма и един плик.
- Биен, мосю.

Напрежението беше голямо и Монти реши да премине към родния си език.
- Искам да напиша писмо - уточни той.
Както много влюбени хора правят, вероятно щеше да добави "до най-сладкото момиче", ако сервитьорът не се беше върнал веднага с необходимите вещи.
- Воала! - обяви сервитьорът. Той имаше годеница от Париж и добре знаеше колко е важно за него английския тук. - Мастило, хартии и писалка!
- Ох, мерси! – отвърна доволно Монти.

След като остана сам, той разпростря листа пред себе си и започна да пише. Но както често става при подобни ситуации със сърцето му в играта надделяха съмнения относно началото на писмото. Неговата неспособност успешно да комуникира чрез думи винаги го дразнеше; обичаше Гъртруд безмерно много. Когато оставаше насаме с нея можеше свободно да говори за чувствата си; но когато трябваше това da запише — затруднението настъпваше.

Забелязвайки как братовчед й Амброуз Тенисън би написал цяла книга без усилия само помисли за това какъв кошмар ще бъде времето без любимата до него след завръщането от почивката изпълни главата му с тревоги: последният пратен текст бил точно предишната седмица...

Така започна новия опит:

"Хотел 'Манифик'
Кан
Франция
Скъпо мое зайче,
Пиша ти от терасата... денят е прекрасен..."

Но скоро осъзна грешката — скъса листа и повтори:

"Безценно мое зайче,
Пиша ти от терасата…"

След кратко описание на красивия изглед стана очевидно , че описанията са недостатъчни сами по себе си; нуждаеха се клюки или интересни факти.

Изведнъж забелязал дебел мъж придружаван от хубавица решил че Айвър Луелин може перфектно попълни половин страница информация!

Започна пак:
„По това време почти никого няма около мен…”

Обаче все повече мислите му блуждаеха между важните детайли отклоняващи вниманието назад във времето— споменаването например Лотос Блосъм явно нямаше нищо общо освен налудничаво възхищение което проявил спрямо я.... След няколко преработвания стигне до идеята ,при която решава вместо просто местоположение кратко поговорим относно баща й...

И там застина неподвижно — всичките тези размисли донесоха само обърканост защото болестта оставена извън полетите бе трудно представима думами ...