Голямата книга на подправките

Най-ранното писмено упоминание за кулинарните подправки е открито в библиотека от Вавилон с клинообразно писмо. В него се споменават шафран, кардамон, сусам и мащерка. В миналото ароматните треви и прахообразни подправки са били наричани "похвала на готвача". Семена от различни подправки са намерени в гробниците на египетските фараони, а по папируси има разчетени рецепти за ястия с анасон, синапено семе, кимион и кориандър. Латинският термин за общото понятие "подправки" е "speiif", което означава нещо вдъхновяващо уважение. И това не е случайно.

Въпреки всичко обаче, ние все още имаме много да научим относно богатството на ароматите, тъй като традиционно в българската кухня продължаваме да използваме сравнително малък набор от подправки. Най-често употребяваните включват магданоз и копър, джоджен и чубрица; по-рядко срещани са левисидът и естрагонът, както и сминдухът и кимът... А световният асортимент от подправки предлага безброй възможности. Ако желаем да подобрим вкуса на храната си, нека смело изследваме този разнообразен свят!