Вицът като езиков и културен феномен. Немско-български паралели и контрасти

Човек може да изглежда комичен, ако реши да подхожда сериозно към вицовете. Възможно е дори да загуби чувството си за хумор. Това е предупреждението на почти всички, които са се осмелили да изследват вица в научен контекст. Все пак рискът определено заслужава внимание, тъй като вицовете представляват съществена и важна част от ежедневната култура на различни езикови общности.

Българите имат навика да разказват шеги при всякакви обстоятелства и притежават устойчиво чувство за хумор, което може би само евреите могат да сравнят с тяхното. Няма основание да се твърди, че след промените през 1989 година вицовете са престанали или са станали по-слаби. Българските анекдоти носещи балкански и славянски нюанси на хумора, също така отразяват опитността от тоталитарния режим, който е допринесъл за развитието на това чувство за хумор. За съжаление проявленията му рядко са били предмет на академично проучване – от една страна поради своята "несериозност", а от друга – поради погрешно разбиране на скромността: всеки желаещ да изучава вица трябва непременно да се сблъска с термини с мръснишка или неприлична природа. За българския език систематичното проучване на тази лексика остава незапочнато в сравнение с други славянски и европейски езици. Българската фолклористика предоставя богат материал за анализ, каквито примери има в поредицата „Фолклорен еротикон“ от Флорентина Бадаланова; там даже се цитира предупреждение от Иван Шишманов отпреди повече от век относно необходимостта учените честно да подходят към темата.

Немците често получават репутация за липса на чувство за хумор - стереотипът не намира опровержение дори сред самите тях. Независимо това обаче немският език предлага множество изследвания върху концепцията за хумора и конкретно върху вица; вероятно защото известният дефицит във веселието служи едновременно като дистанциращ фактор (изследва се нещо "чуждо") и мотиватор (търсят се обяснения).

Тези две културни ситуации заслужават сравнителен анализ – важно е дали стереотипите действително издържат проверката във времето и как точно варира чувството за хумор между германската и българската вица култура. Само чрез такъв подход можем ефективно да разгледаме възможностите пред преводаческия процес при жанра „виц“. Тази задача представлява основната цел на настоящото изследване.