Нов речник по морал и етика

**УВОД И ЗАБЕЛЕЖКИ**

„Всяка наука може да бъде опасна за онези, които не са усвоили истинската наука — тази за добродетелта и доброто.“
Монтен

Темата тук е етиката, науката за моралните принципи, чието название произлиза от гръцкия термин „етос“. Още по времето на Аристотел съществува идеята, че етосът — нравите и обичаите, както и добродетелите и недостатъците у хората и народите — се формира в контекста на общността им и устойчивия социален ред. За първи път терминът „етика“ е използван от него като синоним на учението за етоса или нравствеността, която представлява основната форма на морала. Стагирит утвърдил понятието „етика“, придавайки му философски смисъл. В това значение то присъства не само при древногръцките стоици, Епикур, Лукреций Кар и Плутарх, но също така в произведенията на римските стоици. На латински език термина "ейнса" става популярно с подобно значение до днешния ден. По този начин етиката се развива като вид практическа философия.

От тогава досега предметът й остава относително постоянен; въпреки това той продължава да претърпява спецификация и развитие. В рамките на философската дисциплина почти няма разлика между понятията „морал“ и „нравственост“, освен при мислители като Сократ и Хегел. Обичайно хората ги считат за равнозначни: думите „етично“, „морално“ и „нравствено“ често се употребяват взаимозаменяемо. Дори самите морални философи правят аналогични сравнения между тези понятия; такова тъждество обаче би било неточно.

Методологически подход изисква внимателно разграничаване между тях. За нас етиката има задачата не само да анализира явления свързани с морала, но също така с нравствеността сама по себе си. Това включва традиционните жизнени форми – обичаи, добродетели and пороци – а също така основополагащи правила за справедливост или човечност в обществото; те оформят етоса към конкретния народ със своите ценности.

На второ място трябва да разгледаме морала в неговия собствен смисъл - отражение на нравствеността.
Всеки един морален кодекс във всяка историческа епоха не просто отразява реалността каквато я познаваме; той поставя въпрос относно света такъв какъвто би могъл да бъде.
Този проблем всъщност формулира важния философски въпрос относно връзката между мислене (съзнание) και битиe (материя). Но зад този въпрос стоят отношениятa човек-свят; светът съдържа човека като разумна действаща част от него.
Следователно темата за измерениятa добро-зло представлява ключов културен аспект сред нашият мироглед."