Съчинения в 7 тома.: Човешкото начало Т.1

Не е случайността, свързана с еволюционния процес на изправено придвижване, която е създала условията за развитие на инструменталната дейност милиони години по-късно. Напротив, необходимостта от постоянна употреба на инструменти (в контекста на липса на алтернативни адаптации) е довела до изправянето на нашите предшественици и така ги е трансформирало в хора. Новият антропологически критерий, представен тук за разграничаване между последните животински форми и първоначалните човешки такива, помага да се обяснят хаотичните досега идентификации на фосилите като въпрос не само от археологическа значимост (като предмети от ежедневието и следи от културна активност), но и от палеонтологична перспектива (показвайки стабилизирана ортоградност).

Обсъждането и утвърждаването на новаторските идеи относно произхода на човека бяха затруднени както заради недостатъчната професионална антропологическа общност в България, така и поради политически причини, които наложиха дългогодишна изолация върху автора.

Тези идеи подкрепят убеждението, че появата на човека не трябва да бъде възприемана като еднократен акт; а вместо това представлява непрекъснато повтарящ се процес. Човекът не идва готов – той постоянно преминава през преобразувания; освен това някои успяват в този процес, докато други остават назад.