Любов без съпротива

Франция през Втората световна война. Главната героиня е преподавателка по немски език и литература, която в мазето си съхранява библиотека с произведения на автори, забранени от нацистите. Тя активно се противопоставя на окупацията, като предоставя подслон на арестуван полски евреин от Гестапо, в когото се влюбва. Историята следва класически мотив, представен с изключителен финес. Розие разглежда теми като търпимостта, малодушието и геройството без да взима страна или да коментира ситуацията, за да разкаже увлекателна приказка за силата на езика, книгите и любовта.

Херман внезапно се появява и аз импровизирам плана му за спасение; само желанието ми към него ме кара да предприема тази смела постъпка – бягството му от Гестапо и приютяването му в мазето ми. Превеждам Хайне и успявам да завладея чувствата му, макар че не очаквах такава страст у себе си. Начинът, по който ме обичаше, бе толкова ясен – той напълно овладяваше тялото ми със своят интензивен апетит; нито един сантиметър от мен не оставаше непокътнат - бедрата ми, пубисът ми и зърната на гърдите ми бяха негови жертви. Оставях се да бъда погълната от това чувство защото просто трябваше; чувствах се истинска жена най-сетне.