Проблеми и тенденции при планиране развитието на териториалните системи Ч.1

Разрешаването на териториалните въпроси в края на XX и началото на XXI век налага изисквания към управлението не само от страна на националните власти, но също така и в глобален контекст. Глобалните предизвикателства, които са подчертавани в докладите на Римския клуб и периодично обсъждани от Световния икономически форум, все повече придобиват териториално измерение. През последните десетилетия развитието на теорията и практиката е съсредоточено върху теми като урбанизация, управление на миграцията, райониране и изграждане на регионални икономики с оглед природния ресурсен потенциал.

Регионалният подход е тясно свързан с процеса на глобализация във всички области от обществения живот. Появяват се нови пространствени икономически структури и модели за урбанизация, които постепенно стават управляеми системи. Локализиране на производствените дейности, услуги и инвестиции зависи пряко от глобалните и регионални пазари както и от пространственото развитие on транснационални компании.

Новите технологии в информацията и телекомуникациите предоставят възможности за оптимизиране на управленските процеси във всичките им аспекти, особено в либерализираните стоки, трудови ресурси капитали услуги. Регионална политика, планиране и управление са ключови направления за научни изследвания; теорията και методологията по отношение управлението της териториални системи привличат вниманието του ученита από различни области науки. Все по-често бизнесът прилага регионален подход при управление στην οικονομика , финансите , информатиката , инфраструктурата καθώς και архитектурата .

Характеристиката που отличава настоящия стадий στο развитие των регіональних наук είναι комплексното изучаване，планиране，регулиране і програмиране процессов та явлений у певній території під активним впливом глобалізації та інтернаціоналізації .