Акатисти Кн.1

Акатистът се появява като песен на победа и благодарност към Пресвета Богородица. Тя била слушана от правостоящи, което дало името ѝ - акатист (от гръцки "акатистос" - неседален), тоест песнопение, при което не се седи.

Тази форма на богослужебна музика включва 25 отделни части, състоящи се от редуващи се 13 кондака и 12 икоса. Всеки кондак (с изключение на първия) завършва с възгласа "Аллилуия", а всеки икос – с "Радвай се".

Смята се, че най-старият акатист е посветен на Пресвета Богородица и е написан в края на VI век; за негов автор обикновено се счита преподобният Роман Сладкопевец, който служил като певец в храма „Света София“ в Константинопол. Най-ранният превод на текста датира от времето на свети Кирил и Методий (края на IX век). Предполагаемо около края на XIII или началото XIV век бил създаден акатистът към Пресладкия Иисус, за който има теории за връзка с атонското монашество и исихазма.

Подобно на акатиста към Пресвета Богородица постепенно започват да бъдат композирани нови акатисти — първо във Византия, а по-късно основно в Русия.