Художественият метал на българското ханство на Дунав 7-9 век

България е невероятна страна с изключително богато историческо и културно наследство, което често остава незабелязано в западната част на Европа. Макар че черноморските плажове и великолепните оперни гласове са добре известни, малко хора знаят за богатата история и археологическите находки на страната. Само няколко познават значими места като Варна, Несебър, Мадара, Плиска и Преслав. С наближаването на присъединяването на България към Европейския съюз интересът към нейната история расте.

Страната получава покана да участва активно в европейската научна общност, което вече е направила. В българската наука се открива възможност да играе важна роля при проучването на ранната история - особено по теми като отношенията между Византийската империя и северните държави или връзката между степните традиции и средиземноморските влияния. Новите методически подходи включително естествени науки правят археологията все по-съществена дисциплина.

Монографията на Станислав Станилов представя специален набор от находки: предмети от благородни метали, които предлагат нова перспектива върху културните процеси около Долния Дунав. Част от находките идват от лични колекции с различни мнения относно тяхната стойност; обаче те могат да бъдат важен архив за модерното изследване стига произходът им да бъде документиран правилно.

С точната графична или фотографска документация Станилов полага основите за бъдещи изследвания. Той анализира предметите задълбочено чрез технически и химически тестове, позволявайки реконструкцията на производството им. Процесът при създаването на украшения разкрива ценностите в обществото ни предоставя информация за неговото мислене и търсения.

Заключенията му се базират както на наблюдения над самите находки, така и върху други налични данни от периода на Ранното средновековие.

На читателите пожелавам много радост при изучаването й! Надявам се трудът да провокира любопитство към многобройните аспекти на българската археология и да допринесе за интеграцията в европейското научно пространство.
Фалко Дайм