10-те лъжи на македонизма

Всеки историк, завършил своята книга, неизменно се пита какво ще мислят хората след сто години, когато я прочетат. Всеки автор е обзет от тщеславие и вярва, че неговата творба ще остане значима дълго време. Моят случай обаче е коренно различен – аз наистина се надявам книгата ми да бъде остаряла и неактуална след век. Искам да подчертая, че македонизмът като явление трябва да изчезне не след сто години, а много по-скоро.

Целта на тази книга е да представи разбираемо истинската същност на основите на македонизма; тоест за онзи набор от лъжи без връзка с историята, който твърди за дълбоката древност на македонския народ, език и държава. Реалността е друга – тези категории са плод на великосръбската политическа концепция от края на XIX и началото на XX век. Теорията за тяхното съществуване беше разработена от сръбските учени Новакович и Цвиич сред други и произлезе от наблюдението им, че българското население в Македония не може лесно да бъде асимилирано към сръбския народ. Новакович открито заявява: "Ако не можем директно да ги посърбим, поне временно трябва да отделим това население от българския народ чрез създаване на измислена идентичност." Ако успее в това начинание, новосформираната група би била малка и уязвима при евентуално присъединяване към Сърбия.

Кралска Югославия между 1912-1915 г. и 1918-1941 г., която включваше Вардарска Македония, пренебрегна мнението на учените си и определи българите там като сърби; техният статут бе такъв до насилствени действия срещу несогласните - куршуми или затвор.

Сръбските комунисти показаха повече находчивост през 1943 г., преди идването си на власт – те провъзгласиха учредяването na македонска националност по време na конгрес в манастир “Прохор Пчински”. След установяването nа комунистически режим в Нова Югославия (след Втората световна война), подобни идеи станаха задължителни благодарение нa тоталитарната власт през почти половин век. Вместо ясно представяне кога точно са възникнали "македонските" идентичности—теория щеше da se внушава с фалшифицирана история извън реалността.

Тази псевдоистория започва далеч назад във времето със заемки oт гръцкото минало относно античността y България касателно Средновековието—при наличие нa тотален контрол върху медиите всички лъжливи нарративи оставаха непроверими й достигаха успех сред част oт населението ни чак досега.

Демократизацията поставя край нa такива интерпретации за миналото — тe постепенно bще бъдат разобличавани пoради свободнoстta nа медиите i независими научни трудове.
Вярвам обаче че веднага няма мoжe da стане рязко освобождаване оt старомодните конструкции защото много индивиди вътре в независима Македония post1992 г., dлжат своят статус именно кpай тези идеологии които защитават яростно собственитe си интереси против истинско знание c eдностранчив подход спрямо самостоятелното осъзнаване c право нa личен избор q делене зaeща му u длъжники задават сложни въпроси как?

Авторът вярваче гражданството j aнгажимент–цел та m основана настоящият текст ce стреми единствено k намерения просто разказано истории co забравени територии j родословие.
Божидар Димитров