Здравеопазването в България 1944-1952

Монографията е първи опит за преосмисляне на извършващите се в областта на здравеопазването преобразувания след 9.09.1944 Анализират се процесите, свързани с насилственото одържавяване на здравните заведения, ликвидирането на съсловните организации и идеологическата унификация. Разкриват се, доколкото това е възможно на настоящия етап, и репресивните действия срещу изтъкнати здравни дейци и студенти.
Не са отбегнали от вниманието на автора както успехите, така и проблемите, допусканите грешки и слабости в усилията за създаване на адекватна материална база, за кадровото осигуряване на здравеопазването и за намаляване на общата и особено детската заболеваемост и смъртност от заразни и други болести.
Книгата е предназначена за здравни специалисти, но ще представлява интерес и за историци, студенти и др.