Здравеопазването в България 1944-1952

Монографията представлява първоначален опит за преосмисляне на трансформациите в здравеопазването след 9 септември 1944 година. В нея се анализират процесите, свързани с насилственото национализиране на медицинските заведения, разпускането на професионалните организации и идеологическата хомогенизация. Изследват се също репресивните мерки срещу видни фигури в сферата на здравеопазването и студенти, доколкото това е възможно при текущия етап.

Авторът обръща внимание както на постигнатите успехи, така и на проблемите, грешките и недостатъците в усилията за изграждане на подходяща материална база, осигуряване на квалифицирани кадри и намаляване нивата на заболеваемост и смъртност сред общността, особено при децата от инфекциозни заболявания.

Книгата е предназначена основно за специалисти в здравния сектор, но би могла да бъде интересна и за историци, студенти и други читатели.