Щурците. Вкусът на времето

Роден съм в болница, разположена близо до Руски паметник, през средата на миналия век. Това означава, че по-голямата част от живота ми ще премине в това столетие. Играех футбол по улиците на Коньовица и там научих първите си уроци за местното право. Въпреки юридическото ми образование, именно то остава най-справедливото за мен дори и сега. Защото съдът му е прост: „Не е честно!". Започнах да свиря на цигулка във втори клас, но когато постъпих в Немската гимназия я замених с китара и се включих в първата си музикална група. По време на втори курс в Юридическия факултет осъзнах, че нямам сили или средства да се посветя напълно на рокенрола и започнах активно да пиша – първо научни текстове, след това репортажи; а сега вероятно ще се насоча към мемоаристика. Написал съм хиляди материали и прекарал безброй часове в радиоефира. Участвал съм при основаването на различни медии - вестници, списания, радиостанции и телевизии. Но тази книга представлява онова наследство, което винаги съм искал да оставя зад себе си. Тук са запечатани най-живописните години от моето поколение чрез хората най-достойни за тази задача. Те не са просто няколко момчета с китари; те са "Щурците"! Минавайки през времето и огласявайки пространството ни учат как да дишаме свободно и как да вървим изправени. „Вкусът на времето" е нашият общ откровение пред самите нас както пред децата ни така и пред внучките ни. Приемете го като онази песен вътре в нас всички, която никой специално не ни е учил.

Румен Янев