Семейни разправии. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон

Институтът за изследване на близкото минало е основан през есента на 2005 година с цел да запълни очевидната празнота в академичния и обществен живот у нас. Комунистическото наследство остава пренебрегнато, но не осъзнат и преодоляно; то продължава да влияе върху манталитета ни и се проявява по различни начини. В контекста на обществения отказ да говори за комунизма, както и сблъсъците между личните спомени и стратегиите за тяхното манипулиране, се раждат поколения без историческа съзнателност. Ще бъде тъжно, ако те преминат през историята или историята премине покрай тях, без да разберат какво им се е случило.

Основната задача на института е да стимулира и подпомага научните изследвания в сферата на съвременната българска история, а също така да обновява методологията при тези проучвания. Нашият стремеж е да предоставим адекватна информация относно миналото на младите хора в България и всеки желаещ читател. Серията „Минало несвършено“ представя резултатите от извършените изследвания.

Ивайло Знеполски e професор в Софийския университет, гост-професор в EHESS (Париж), директор на Института за изследване на близкото минало и основател на форума "Софийски диалози". Някои от неговите последни публикации включват: "Как се променят нещата?"; "Истории с философи и историци", томове 1-2 (2016); "Историкът и множественото минало" (2017); "България под комунизъм" (2018); "Семиотика и критика на културата: Барт, Лотман, Еко" (2019) ; “Комунизмът, науката и университетът” (2020).