Хроники на всекидневието. Фото албум

Снимките, включени в тази книга, илюстрират определен фотографски подход, който стана възможен в началото на 20-ти век благодарение на напредъка в техниката и емулсиите за фотография. Лайката, изобретена от Оскар Барнак през 1926 г., представлява инструмент подобен на бележник или скицник за художници – компактен и лесно преносим. Това улеснява фотографията да функционира като прозорец (по Сарковски) и свързва фотографа с фланьорската култура, описана от проф. Бояджиев. Този момент поставя основите на традиция, която се утвърдява във френската хуманистична школа през 30-40-те години, американската документалистика от 70-те години на ХХ век и е затруднена в Източна Европа между 1945 и 1989 година. Тримата автори споделят не само творчески методи, но също така работят като преподаватели по програмата към ЦСППО на ФЖМК при СУ "Св. Климент Охридски".

Индивидуалните колекции не са тематично свързани помежду си или вътре в себе си; това оставя пространство за лични избори както по време на снимането, така и при подбора на представянето им. Въпреки това могат да бъдат открити тематики и визуални паралели през времевия период от 60-те до днешния ден. Какво доминира - критичният поглед или улавянето на мигове? Зрителят е поканен да разпознае онова, което го вдъхновява; да прави свои аналогии и контрапункти; да приема или отказва информацията; а може би дори да научи ново.

"Историята е нашият Бог," казва известният режисьор Вим Вендерс - макар че той вероятно визира Библията сама по себе си или всяка друга история със способността й да отделя важното от маловажното чрез словесност. Тримата автори – Антоан Божинов, Николай Василев и Росен Коларов – предават своите истории не чрез текстови средства , а чрез фотографии — форма също толкова значима за комуникацията каквато е словото . Защото изображенията провокират размисли , които често идват облечени в думи . Юлия Кръстева отбелязва , че изображението , независимо дали произлиза от ръчна работа или машина , остава празна семантична структура без слово— картината всъщност не различаваща се много от текста който я анализира .

Следователно разглеждането на снимки означава превеждане тях върху езика на словото ; преминаване между двата типа интерпретации — със свежестта нa неопитния зрител або вниманието nа професионален критик . Нашият опит ще бъде именно такъв : опитвайки се a разкрием допълнителната информация скрита зад видимо показваното . Освен интерпретацията ще реконструираме социалната реалност осветлена через снимките ни главно относящи се към комунистическия режим (съветска ерa) ин страната ни . Читателите преживяли кoмунизма единствено исторически ще могат много хубаво учат oт тримата фотографи представени тук: Антоан Божинов , Николай Василев ии Рoсен Коларов."
Доц.Георги Лозанов