Духовната империя България

Херодот, известен като "бащата на историята", споменава за нашите далечни предци, отбелязвайки, че те са били „най-голямото население след индусите“. Те обитавали Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки и Лемнос до речните течения на Днепър и Днестър, в областите около Карпатите и Панония, както и територии между Черно море и реките Морава и Вардар. Въпреки това не се стремели да изградят империя или да завладеят останалия свят. Вместо това развивали творческите си способности и успявали да оцеляват без чужди богатства, осъзнавайки, че военната сила води до загуба. Не търсели роби за строежа на пирамиди или величествени храмове на боговете; те знаели как да живеят достойно с духа си. Чрез реалното единство на племенните общности с характерни местни традиции – различни диалекти, ритуали и носии – създавали цялостна цивилизация, която вдъхновила келти, готи, елини, римляни и славяни.

В библиотеката на Ватикана е запазено произведението ,,Анонимът на Хазе“, което свидетелства за факта, че множество племена искали да станат част от българската империя поради справедливостта на българите. Как е възможно най-древната народност в Европа да съществува в пределите на България още когато - според проф. Норман Дейвис от Оксфорд - континентът бил под властта?

Тази духовна експанзия надминавала границите дори на най-великолепните империи. Разказът за успеха на нашите предци започва веднага след заглавието.

Христо Буковски