Трактат върху философията на бойните изкуства

Пред читателя се открива трактат, който умът на човека би могъл да определи като противоречащ на "здравия разум". Това вероятно е така, тъй като логиката изисква определени умствени "опори" - известни още като "аксиоми", които приемаме за верни без нужда от доказателства и върху които се изграждат всякакви установени истини. За да разберем написаното, наред с други концепции като "форма", елемент и "дантиен", възниква терминът "Сюан кун". Той не присъства в текстовете по даоска алхимия или цигун, но описва състояние, което можем да наречем "Нирвана" или "Върховна интуиция". В това състояние човек изпитва Единството на вселената чрез своето тяло.

Твърдението, че "времето спира хода си," ме подтиква отново да разгледам термина "Сюан кун", който може да бъде разбран от дуалното съзнание на читателя. Няма смисъл да обсъждам техниките за постигане на Сюан кун, както подробно е направил Ханжън; вместо това ще акцентира върху проблема с осъзнаването. Проблемът произлиза от липсата на ясна представа за това състояние – то остава доста неясно. В традиционните китайски текстове често се говори за трите основни принципа - небесата, земята и човека. Например в произведението „Сборник от съчиненията за средата и хармонията“ на Ли Дао-чун се посочват позициите: небесата са горе, земята долу, а човекът между тях. Човек сам трябва да намери своята хармония и трансформация.