Три погледа към Съединението от 1885 г.

Берлинският договор поставя основите на т.нар. „Общонароден въпрос“, който всъщност представлява концепцията за обединение на всички части от българската нация в една единна държава, покриваща териториите определени със Сан Стефано или поне екзархийските граници. Лидерите на национално и регионално ниво, религиозните водачи, революционерите и старите чорбаджии осъзнават внезапно, че постигнатата свобода носи нови предизвикателства. Българският народ се оказва разделен между пет различни държавни системи с разнообразие в религията, езика, образованието и културата, а върху тяхната идентичност се появяват не само духовни ограничения.

Възникват важни въпроси относно посоката на развитие на нацията – как да реагира спрямо мирните споразумения и какви практически действия могат да бъдат предприети? Те разбират, че значителна историческа промяна обикновено настъпва веднъж на поколение.

Националните лидери бързо формулират две основни задачи по отношение на националния въпрос – първата е свързана с обединението от двете страни на Балкана; тя вече започва да придобива форма чрез интеграцията на двете автономнии. В резултат започват усилия за изграждане на сходно управление в Пловдив и София. Вторият проблем е Македония – митрополит Мелетий Софийски пише до македонския съпротивителен лидер митрополит Натанаил Охридски план за действие най-малко за следващото поколение: "Смятам вашата активност да бъде насочена към просветлението в Македония чрез въвеждането им в правдини", като акцентира нуждата от възстановяване властта църковната власт и Екзархията там.

Датата е 14 март 1879 г., Конституцията все още не е подписана официално, няма избран български княз и изпълнителната власт остава под чуждо влияние – но планирането вече е направено и прието.

Само седем години след делението според Берлин договора българското население намира сили да оспори част от клаузите му и успява да объединr двете автономии. България излиза от кризисното си положение почти удвоена по територия и население, което я укрепва сред балканските отношения. Страната печели самочувствие , което й позволява да продължи напред с новите задачи пред народа си. Съединението безусловно остава най-значимият дипломатически and военен успех след Освобождението.